Совршеност на
порцеланска замаскираност
грубо избраздена
од солени капки.
Ноншаланто слеани
слоеви црна маскара
и прашкасти соништа.
Замаглени погледи.
Сокриени вистини.
А вистината беше тука.
На тацна.
Како и звукот на потпукнување.
Раскршување нечие срце.
Распрснати илузии.
Парченца иситнети души.
Распродадени на пазар.
Аура на бесознание.
Ниту насмевка.
Ниту солзи.
Само тишина.
И таа издаваше.
Надгласена од
чукање на срце.
Потсетник на животот.
Црвен оквир
на пожолтениот календар.
И точно време
на расипан часовник.
Безвременско залутана.
Куп нелогичности.
No comments:
Post a Comment